13 юли, 2009

Явор Константинов

МИ ТАКОВОТО (НА 90-ТЕ)



Чете сумти лепи реди книжѝ окъсва губи фърля тичка чуди струва гърби пули смисля хули смее жули. Хубавото че поне.


ЕДНОТО, НИЩО


a

напримерно то всяко че си почва всякога

приказваш ги едни и хайде с опакото на съня

накъсваш му напразните хартиши разказ му

придаваш там каквото пък което случки му

допуснеш разни работи и дето твърде повече

сближава се изцялото и всеобхватно нещо

знаци леки обитава предговаря всъщността


b

открай да е докрай да стига околоността

такъвто ден и посред както се изоблачава

потръгваш с естество нанякъде си избуяваш

с вятър се пресегнеш вещества си наброяваш

бавно имаш да се нямаш хем колко пък да

е природно още казваш виж ти някакво си

нищо никакво да би било къде по-всякаш


Няма коментари:

Публикуване на коментар